"Аз съм БУРНЕША: Последните клетвени девици на Албания" (ПЪТЕПИС)

Албания е една от най-интересните страни, които съм посещавала. Страна на контрастите, на различностите, на многообразието. Екзотична с това, че предлага едно много приятно преплитане на минало и настояще, на изток и запад. Всъщност точно такава е историята, която заснехме там.

Когато Емил Данаилов ми разказа, че в Албания съществуват жени, които изглеждат като мъже и живеят като такива бях впечатлена първо от външния им вид. Разгледах стотици снимки на фотографи и наистина не откривах нищо женско в образите, които те бяха уловили. Останах изненада, обаче от усещането за жена, което оставиха в мен след срещите ми с 3 от тях. Грубите широки дрехи, къси прически и дълбоки гънки по лицата не можеха да скрият инстиктите, които една майка, една жена само може да има.

Пътуването до Албания беше дълго. 8 часа през няколко граници с кола. Пътят беше сякаш прегърнал от едната страна Охридското езеро. Водите му блестяха зад завоите. Спряхме там за обяд.

В повечето населени места около границата на Северна Македония с Албания човек може да се обърка в коя от двете държави се намира. По покривите на голяма част от къщите там се развяваше албанският флаг. Навлизайки в Албания пейзажът не се смени значително. Останах разочарована от столицата Тирана. До повечето вековни сгради се издигаше по една лъскава нова сграда. Комунизмът също беше оставил своите следи навсякъде в града. Направиха ми впечатление огромните пазари и многобройните ресторанти. Преобладаваха малки семейни хотели без удобна възможност за паркинг. В Албания човек може да плати всичко и с евро, въпреки, че основаната валута е динари и страната не е част от ЕС. Останах изненадана, обаче от методите за разплащане. На повечето места не дават касови бележки, някои от тях не предлагат и пос терминал. Разписват ръчно поръчките, а фактурите изработват сами на обикновен word-документ. Смятат разликата във валутните курсове “х2”. Въпреки това думата, с която бих описала албанците е “гостоприемство”. Знаят как да те обгрижат, така, че да се почувстваш добре дошъл. Щом се престраших да опитах за първи път ракия… :)))