Прашни пътища

Мечтата на двама българи за църквата в село Режанци

 

Вярвам в това, че нищо не се случва случайно. Затова обичам да се вглеждам в света наоколо, да се вслушвам в него. Много често, особено в трудно моменти или на кръстопът ни се дава подсказка затова какво да напраяим, на къде да тръгнем. Юлия, антиквар и реставратов, беше потърсила колегата ми Антон Хекимян за помощ в каузата й за възстановяването на многовековен храм в Брезнишкото село Режанци. Той от своя страна, като водещ на Сутрешния блок на bTV няма вече възможност да пътува толкова често и да снима, така както го е правел, когато е бил репортер. И знам, че много му липсва. Той притежава нещо много ценно – умее да се свързва с хората, да си стане близък с тях. Затова е и толкова обичан, но той притежава и едно много важно качество – отговорност. Затова поверин молбата на Юлия на мен. Когато видях името на храма, първото нещо, което си казах е, че така е писано. Църквата носи името Св. Илия – моят светец, тъй като съм родена на 20 юли. Обзе ме особено чувство, също така се притесних много – дали ще оправдая очакванията и на Юлия, и на Антон за хубав репортаж, който наистина да помогне. Дали щеше наистина да помогне? Беше излишно да си задавам повече такива въпроси, обадих й се и организирахме снимките.

 

Фотограф: Евгений Милов

Поддържането на рубрика/предица понякога може да бъде много натоварващо, защото не винаги историите те намират, не винаги ти стигаш до тях, а си притиснат от времето. Всяка седмица трябва да оправдаеш очакванията на зрителите, че в тония ден и час ще има обещания репортаж. Това ме плаши до известна степен, защото по този начин процеса по създаване на нещо хубаво и добро губи спонтанността си. Не исках това да е поредният репортаж по телевизията, който е сниман, защото е трябвало да се снима нещо или защото такъв тип репортажи са “гледаеми”. Искаше ми се да има полза, да има резултат. 

Поредицата “Изгубени във времето” е много емоционална за мен, предполагам и за целия екип. Не сме преминаващи чиновници, ние влизаме в живота на хората, бъркаме в душите им, ровим из това, което ги тревожи, за това, което им липсва, за това, за което мечтаят, чакат или се надяват. Не са просто 3-4 снимачни часа, а истинско общуване с истински хора. Затова отговорността е голяма. Те ще гледат след това репортажа – ще бъде ли достатъчно истинно, ще бъде ли достатъчно обективно, ще бъде ли полезно, ще доведе ли до промяна в живота им – всеки път си задавам тези въпроси, преди да бъде излъчен репортаж от тази рубрика. После си казвам – всеки има своята в роля в случването на нещо добро и може би разказването на историята от нас изпълва нашата роля – да информираме, да алармираме. Навярвно въпросът “Направихме ли достатъчно?” винаги ще ме намира отвътре. 

Фотограф: Евгений Милов

Село Режанци е обикновено българско селце, освен старата църква човек няма какво друго да разгледа. Там няма особено движение на туристи. Местните пътуват до Брезник не само, за да посещават църква по големите празници, но и за да работят там. В района селскостопанския поминънт не е развит. Точно затова тази църква е важна за селото – ще им донесе вяра в бъдещето, ще привлече туристи, ще раздвижи запустелите улици. 

 

Вярвам в това, че нищо не се случва случайно. Затова обичам да се вглеждам в света наоколо, да се вслушвам в него. Много често, особено в трудно моменти или на кръстопът ни се дава подсказка затова какво да напраяим, на къде да тръгнем. Юлия, антиквар и реставратов, беше потърсила колегата ми Антон Хекимян за помощ в каузата й за възстановяването на многовековен храм в Брезнишкото село Режанци. Той от своя страна, като водещ на Сутрешния блок на bTV няма вече възможност да пътува толкова често и да снима, така както го е правел, когато е бил репортер. И знам, че много му липсва. Той притежава нещо много ценно – умее да се свързва с хората, да си стане близък с тях. Затова е и толкова обичан, но той притежава и едно много важно качество – отговорност. Затова поверин молбата на Юлия на мен. Когато видях името на храма, първото нещо, което си казах е, че така е писано. Църквата носи името Св. Илия – моят светец, тъй като съм родена на 20 юли. Обзе ме особено чувство, също така се притесних много – дали ще оправдая очакванията и на Юлия, и на Антон за хубав репортаж, който наистина да помогне. Дали щеше наистина да помогне? Беше излишно да си задавам повече такива въпроси, обадих й се и организирахме снимките.

 

 

Вярвам в това, че нищо не се случва случайно. Затова обичам да се вглеждам в света наоколо, да се вслушвам в него. Много често, особено в трудно моменти или на кръстопът ни се дава подсказка затова какво да напраяим, на къде да тръгнем. Юлия, антиквар и реставратов, беше потърсила колегата ми Антон Хекимян за помощ в каузата й за възстановяването на многовековен храм в Брезнишкото село Режанци. Той от своя страна, като водещ на Сутрешния блок на bTV няма вече възможност да пътува толкова често и да снима, така както го е правел, когато е бил репортер. И знам, че много му липсва. Той притежава нещо много ценно – умее да се свързва с хората, да си стане близък с тях. Затова е и толкова обичан, но той притежава и едно много важно качество – отговорност. Затова поверин молбата на Юлия на мен. Когато видях името на храма, първото нещо, което си казах е, че така е писано. Църквата носи името Св. Илия – моят светец, тъй като съм родена на 20 юли. Обзе ме особено чувство, също така се притесних много – дали ще оправдая очакванията и на Юлия, и на Антон за хубав репортаж, който наистина да помогне. Дали щеше наистина да помогне? Беше излишно да си задавам повече такива въпроси, обадих й се и организирахме снимките.

 

Фотограф: Евгений Милов

Село Режанци е обикновено българско селце, освен старата църква човек няма какво друго да разгледа. Там няма особено движение на туристи. Местните пътуват до Брезник не само, за да посещават църква по големите празници, но и за да работят там. В района селскостопанския поминънт не е развит. Точно затова тази църква е важна за селото – ще им донесе вяра в бъдещето, ще привлече туристи, ще раздвижи запустелите улици. Преди половин век, обаче Режанци е бил важен център в Околието. Тук по разказа на Диитър Ристин за първи път в района е прекаран ток, построена е поща, имало е голям родилен дом и медицински център. Димитър е роден в Режанци, но днес като много други живее в Брезник. Посветил е последните 20 години от живота си в търсене на факти и истории за селото. В голяма папка в дома му пази всички събрани материали – снимки, изрезки от вестници, страници от стари книги, писма, разкази на хора от различни поколения. През 2018г. издава книга с историята на селото. Докато я разлиствахме заедно ни разказа как е създадено селото, какви местни легенди и предания се носят, какви обичаи се спазват и кои празници се почитат. Разказа ни и за небезивестното Режанско съкровище, датиращо от 4в.То било намерено в близост до църквата, но част от него е открадната. Голяма част днес е запазена, обаче и има стойност почти равна на тази на Панагюрското съкровище. 

Фотограф: Евгений Милов

80-годишният Димитър вярва в доброто вярва в сбъдванията, вярва в промените. Вярва, че църквата ще бъде реставрирана, а по улиците на Режанци отново ще има млади хора. Щом той вярва, длъжни сме и ние да вярваме и да помогнем затова. За да има шанс за добро бъдеще е важно да помним миналото си, за да разберем сегашното – както самият той ми каза в края на срещата ни.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *