Прашни пътища

Иглика – любимото село на Невена Коканова

Колко ли още скрити приказни места като село Иглика има в България… Точно тази мистика предлагат старите заобиколни пътища. Винаги съм ги предпочитала пред магистралите. 

Иглика е тихо и спокойно село. Уличките са тесни и няма асфалт. Повечето от къщите са купени и възстановени. Ухае на горски цветя. Чува се жуженето на пчелички, свирукат шурчета. Забелязах, че в много от градините цъфтят рози. 

Днес в Иглика има 5 постоянни жители, но някога в селото са живеели над 600. В района са били добре познати майсторите на ковано желязо от Иглика. Имало и много дюлгери. Има няколко версии за създаването на селото. Според първата се смята, че населението идва от Бесарабия. Според други разкази някога имало чума; хората търсили спасение в планината и така се появило селото. Трета история, обаче казва, че близо до селото имало крепости, от които се охранявал пътя за Южна България. А на картата селото може да бъде срещнато и под старото му име село Чомаците. Любопитни истории за селото научихме от Любомир Станев. Неговият дом прилича на етнографски музей. Голяма двуетажна къща – пълна със стари снимки и предмети. Почти винаги си е на село Иглика, въпреки, че семейството му живее в Габрово. Много милее за това място и е винаги готов да упъти човек, да му помогне или да му разкаже интересна история. До къщата на Любомир се намира и старото народни читалище. Днес то носи името на актрисата Невена Коканова, която много обичала мястото, а домът й гледа право към него.  

 

Невена прекарва последните години от живота си в село Иглила. Тук са снимани 2 филма с нейно участие – “Вечери в Антимовския хан” и “Вампир”. Хората я помнят като добър и трудолюбив съсед. Обичала да се грижи за дворчето си, все си намирала някаква работа. Винаги се провиквала през каменните довери на съседите си, за да ги поздрави и заговори нещо. Нейн любим съсед и дългогодишен най-близък приятел е Дикран Балабанян, с който имахме щастието да изпием по едно кафе в прохладния му двор. Същото кафе, което е приготвял някога и на Невена.

Дикран е арменец, който изпитва безкрайна любов към България – страната дала му неабравими срещи, семейство, любов и подслон на родителите му, който пристигнали някога тук като бежанци от Турция. Бистрият му ум, артистична и дълбока душа го свързват с изкуството още от детските му години. По-късно живота му се преплита със съдбите на едни от най-обичаните български режисьори и актьори, сред които Коко Азарян, Васил Димитров и други. Никога няма да забравя изразът “Цават арнем!”  – в превод “Да ти отнема болката!”. Думите са на Коко Азарян и са много известни. Казвал ги е на приятелите си в тежки ситуации. Но, когато Дикран ги извика с плътния си глас, категоричен тембър и дълбочина… изтръпнах. Насълзиха ми се очите от силата на думите. “Да помогнеш на някого, като му вземеш част от болката – това не е ли велико?!”, каза ми Дикран…

Дикран е от онези непознати, на които ти се иска да споделиш тъгата си или да потърсиш отговори и решения между мъдрите му разкази. Пази в спомените си невероятни истории – всяка, от които завършва с някаква поука. Мъдър, богат на преживявания и случвания човек. Но уморен и малко тъжен, малко самотен. Тъжно е, че често ставаме част от живота на хората, но само за ден. Не винаги успяваме да намерим отново време за тях, извън репортажа. Да им се обадим, за да ги попитаме как са, какво ново има около тях… Не знам дали ще видя отново Дикран. Бих се радвала, ако запомни срещата ни, така както и аз ще я запомня – искрена и  любопитна.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *