Прашни пътища

Послания от с. Кашина: “Верният път е близо, но хората търсят в далечината”

Село Кашина сякаш е една метафора на това как днес изглежда България, Европейският съюз – отвътре. Не случайно и на входа на селото се веят две големи знамена. И двете – праши, разкъсани, с избледнели цветове. Наоколо – прашни тесни улички, многоетажни къщи от дърво, камък и плет. През счупените стъкла на прозорците днес надничат само овехтели, скъсани пердета, избледнели портрети, обвити в бродериите на паяците. Има и много бръшлян. Полски цветя. Свеж въздух. Лаят кучета, чуват се звънчетата на козичките, блеят агънца. 

В селото живеят 6 мъже и една жена. Успяхме да се срещнем с почти всички. Всеки от тях беше запазил патриотичния дух на своите младини. Кашина е единственето село в района, в което турчин не е стъпвал по време на Османското робство. Църквата там е единствената в околието, която не е опожарявана. Въпреки, че селото е почти обезлюдено, тя се поддържа и посещава. Свещички светят не само по време на празниците. Когато влезнеш вътре замръзваш – не само, заради хладината от старите камъни, но и заради гордостта от всичко българско, която почти веднага те обгръща. Някога в този храм хората са нощували,  а днес мнозина не смеят дори да пристъпят прага. Няма да забравя думите на Веселин, който през сълзи ни разказваше за историята на църквата. Мъчно му е, защото знае какво е означавала тази църква за предците му, как е строена, символ на това, в което са вярвали и за което се мечтали дядо му, баща му… Сравнява начина, по който унищожаваме историята ни с това колко време се грижим за едно цвете, докато порасне и разгърне своя цвят и как, за да го прекършим и отделим от корените му отнема секунди. Много хубава метафора, която много ми напомни и за  “Малкия принц”. Всъщност Веселин сега живее в Кашина сам, грижи се за градината си, лозята, които е насадил наблизо. Като млад, обаче обикалял много по света, знае няколко езика, сред които и иврит. Казва, че много често селото е посещавано от чужденци и редовно му се налага да ги напъства. Така веднъж упътил група израелски туристи, които били много изненадани как високо в планината, в това обелюдено село има човек, който да говори езика им. Според Веселин село Кашина е единственото село в района, в което макар и да няма хотел или къща за гости, винаги ще те посрещнат и настанят. При него са нощували хора от цял свят. Въпреки, екзотиката, която е видял по света, село Кашина все още предлага, това, което никое друго място не може.

Освен Веселин в селото се запознахме и с дядо Георги. Той гледа стадо овце. Майка му била сляпа и нямала ръце, но успяла сама да отгледа 4 деца. От нея днес той пази един стар портрет, една икона на Св. Георги и няколко стари домашни сапуна, с които от време на време пере на двора. Домът му отдавна не прилича на дом – покривът е на места с дупки, вторият етаж е почти пропаднал. Той няма баня, а в стаята за сън не видяхме да има завивки. Не можах да разбера точно примирение, отчаяние, безразличие или безпомощност – какво е довело този възрастен човек до живот в такива условия. Той се грижи повече за животинките, отколкото за дома и себе си. И не ги отглежда толкова за прехрана, колкото, за да не бъде напълно сам. Въпреки всичко, дядо Георги силно вярва в Бог и в справедливостта. 

Наш основен водач из с. Кашина беше Борислав Арнаудов, бивш кмет на селото. Въпреки, че вече не заема тази длъжности той продължава да се грижи за мястото. Благодарение на усилията му в селото има навсякъде табели, карти, дори “умни” мисли тук-там поставени. В Кашина има и wi-fi и камери, защото Борислав споделя мнението, че старото може да бъде спасено и запазено чрез новото. Направил е Фейсбук страница на Кашина и сдружение, което се надява в бъдеще да може да трансформира изоставената училищна сграда в туристическа база. 

Репортаж от село Кашина за поредицата “Изгубени във времето” на предаването “Тази събота и неделя” по bTV.  Оператор: Валентин Николов; Монтаж: Красимир Георгиев

Галерия със снимки от село Кашина на фотографа Евгений Милов за сайта на bTV – Ladyzone.bg

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *