Прашни пътища

Какво ще се случи с къщите в приказното странджанско с. Бръшлян?

Не веднъж съм попадала на снимки от странджанското село Бръшлян, намиращо се в долината на река Велека. Винаги ми е изглеждало толкова приказно. Разгръщах онлайн албумите, взирах се в ярко оранжевите къщи, пъстрите градини и свежо зеленото. Много исках да отида до това село, но тъй като е доста далеч, този план винаги оставаше в колекциите “Прегледай по-късно!” във “Фейсбук” и “Инстаграм”. Пътуването наистина беше дълго, тръгнахме в 8:30ч. и около 13:00ч. пристигнахме. Селото се намира на около 14км от  Малко Търново. Имахме уговорка с Янчо Русинов (кмета на селото) да ни разведе. Според него село Бръшлян е много по-добре познато зад граница и повечето туристи са чужденци. 

Янчо ни разказа голяма част от историята на селото, как се е превърнало в архитектурен резерват и какви са проблемите му днес. Оказва се, че за едно такова малко селце престижната категория “Архитектурен резерват” всъщност е тежест. Някога в село Бръшлян имало 67 архитектурни паметници на културата. Днес, според Янчо са по-малко от 20. Отговорността за поддържането им е на собствениците, но обикновено селските къщи имат по 10-20 наследника. Затова много често те не са стопанисвани и е почти невъзможно да бъдат продадени. От друга страна селското кметство също има ангажимент, а и интерес те да бъдат поддържани, но не получават бюджет затова. Друга трудност е, че повечето останали постоянни жители там са на възраст между 70 – 80 години. Те са трудно подвижни, изморени и за тях е непосилно да поемат задачите по поддържането на селото. Въпреки това кметът не е изгубил надежда, че в селото нещо ще се промени. Надява се, че то е достатъчно атрактивно, за да привлича в бъдеще млади хора, които имат желание за връщане назад към корените. 

В селото има две етнографски експозиции, а почти всяка къща сама по себе си е своеобразен музей. Странджанската къща е много специфична. Такива къщи има запазени само в 2-3 села в Странджа. Те са двуетажни, построени с камък, сламен плет, кал и дървени стени. Долният етаж е за животните, а горният за хората. На втория етаж в някои от къщите има запазени тоалетни, което някога било голяма атракция да има тоалетна вътре в къщата и то на втория етаж. Интересно е, че пироните, които са използвани по врати и прозорци не са от желязо, а от дърво. Освен тоалетна на втория етаж има още сушилня, стая за гости и голям хол, в който има камина и специална ниша са печене на хляб.

 

Фотограф: Евгений Милов

Така, разхождайки се между романтичните къщи в селото, стигнахме до дома на баба Станка. С толкова много любов ни разказа за селото и начина на живот някога. Къщата й е като от приказките. Китен зелен двор, по оранжевите стени на пълзят разноцветни розови храсти. Задният й двор и една от стаите на втория етаж са превърнати в етнографски музеи за туристите. Идеята е на внучката й, която работи като журналист в DW в Германия. Не само чужденците, но и българите могат да открият стари и малко непознати предмети, част от бита на хората някога.

След интервюто баба Станка извади старите албуми със снимки – някои от тях рамкирани. Разглеждайки ги, научихме и за стар кукерски обичай. Мъжете в селото се преобличат като жени, изпълняват домакинските им задълженията и повеждат хорото. Снимка по снима, разказът за живота на баба Станка ставаше все по-пълен и по-цветен. Забелязах, че една от снимките й, на които пее с още две жени вече я бях виждала малко по-рано на една от стените в етнографския музей на селото. На времето баба Станка била сред най-изявените певици на народни песни в селото. Всъщност и до днес, лятото, когато има повече чуждестранни групи с туристи в селото, човек може да чуе гласа й.

Фотограф: Евгений Милов

Житейският път на хората от малко населени села като това много си приличат. Повечето баби разказват за многодетните семейства, в които са израснали. Изминавали са километри пеша, за да стигнат до близкото училище. Детството им е преминавало в труд и помощ на родителите. Много е интересно човек да чуе разказите им за технологиите от някога до сега и как те виждат иновациите днес. Винаги е много забавно, как бабите наблюдават, когато пуснем дрона да лети над село. За нас пък са любопитни историите им затова как са къдрели косите си, как са гладели дрехите си и още как някога са гледали телевизия. Телевизията и до днес баба Станка я свързва със сериала „На всеки километър“ Казва, че каквато и домакинска работа да имали, щом се чуела шапката на сериала, всички хвърляли мотиките и бързали да седнат пред екрана. Това било празник за тях, затова било важно да са чисти и спретнати. Дори от разказите на други баби знам, че те усещали диалога между тях и новинарите като истинска среща. Мислили си, че хората от екрана ги виждат, чуват и говорят директно на тях – още една причина, винаги да са добре изглеждащи, когато седнат да гледат телевизия.

Много от нещата в живота на тези хора, обаче за жалост и до днес не се е променило. Има надежда, обаче, защото внуците им се връщат, навестяват ги, чуват ги по телефона. Те не са напълно сами. Всъщност селото предлага интересни възможности за добре прекарано време в миналото и сред природата. Има атрактивни вело пътеки, еко пътеки, популярно е джип сафарито и къмпингуването.

Фотограф: Евгений Милов

Още един любопитен факт, който научихме малко преди да си тръгнем от селото
е, че залив Бръшлян на остров Смит в Антарктика е наименуван на селото

Репортаж от село Бръшлян за рубриката “Изгубени във времето” на предаването “Тази събота и неделя” по bTV. Опратор: Александр Осиченко; Монтаж: Силвия Сиракова

Галерия със снимки от пътуването на екипа ни до село Бръшлян на фотографа Евгений Милов за сайта на bTV  – Ladyzone.bg

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *