Прашни пътища

село Чудинци и село Ломница: Две истории за две села с по двама жители

Най-хубавите селца, до които сме се докосвали винаги са били тези високо в планината. Не бяхме изненадани от емоциите, които изпитахме в село Чудинци и село Ломница. Пристигнахме с настроение в село Ломница. Беше валяло сняг, но не беше студено. Слънцето е винаги с нас. Това много помага на работата ни, а сякаш и на разговорите с хората.

 


В България има няколко села с името Ломница. Ние се бяхме отправили към това, което се намира в планинския район на Чудинска планина, близо до Кюстендил. Пътят до селото е кален, почти няма асфалт, но пък е добре изчистен. Кметът осигурява регулярно снегорин, макар и само за двамата жители, които са останали там. Изненадхме се, когато в малка къщичка с 10-тина шарени котенца, които се хранеха отпред ни посрещнаха двама учители. В малката стая, в която спяха имаше повече книги, отколкото каквито и да е други неща. Семейството е живяло дълги години в Испания, днес макар и образовани са принудени да бъдат кравари. Но тази професия не е обидна, дори напротив – свързна е с много труд, грижа и любов към природата и животните. Мислех си колко е хубаво да притежаваш тази свобода и това спокойствие, че си намерил своя спътник и дори на върха на планината, само с него – без никакви удобства, без никакви развлечения – ти се чувстваш щастлив. Двамата си бяха достатъчни. Би им завидял всеки, който ги познава.


След срещата ни с тях се отправихме още по-високо, към село Чудинци. Там, където никой не ходи, дори къщи няма, но дома на Райчо и Кера се забелязва от далеч. Дядо Райчо е боядисал в зелено къщата, дори прилича малко на хижа. Изрисувал е стените отвън, налепил е цветни стъкълца, за да е красиво, за да е приятно за него и неговата баба.

Баба Кера ни показва как да си замесим вкусна питка с много малко продукти.

Добрите хора си личат от далеч. Сърцата им греят и озаряват лицата им. Баба Кера ни научи как да си правим хляб, дядо Райчо ни показа любимите си козички. Всяка си има име – той никога не би ги объркал.

И те като семейство от село Ломница живеят скромно – хранят се с всичко, което си произведат в градинката. Макар и толкова на високо при тях всичко расте, всичко цъфти. Взели са се като малки. Дядо Райчо харесал баба Кера в Бургас, качил я на мотора и довел в Кюстендил. По-късно се местят в Чудинци, бащиното село на Райчо. Любовта им и до днес се усеща. Двамата спят все още в едно легло, с една завивка. Все още се гледат с уважение и умиление. От деня прекаран с тях, започнаха да ме връхлитат мисли за изгубеното-намерено щастие в простичките неща.

Коментари

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *