Прашни пътища

Село Дивля – първото образцово село на Царство България

Google Earth и Google Street View са много полезни инструменти за работата на един журналист. Понякога прекарвам часове във виртуално пътуване. Разбира се, не носи същите усещания като истинското приключение на път, но пък зарежда с жадно любопитство да търсиш и преоткрив. Така след близо час ровене попаднах на село Дивл

 

Всъщност може би e трябвало да посетя това село, защото името му се появи като дежавю в мислите ми. Седмици по-рано директорът на Държавни архиви – Перник ми разказа за историята на селото.

Това е първата, сред 12 образцови общини на България. Тук е първатапавирана улица в нашата страна. Селото е било истинско вдъхновение за Владимир Димитров – Майстора. Голяма част от картините му са нарисувани именно тук.

 

 

В миналото Дивля се славело като център на образованието и културата в района. Имало повече от 15 начални училища наоколо и местен университет. Точно затова 24-ти май бил най-важният празник за селото. Емоцията на празника се приживява и до днес от местните. Всъщност това беше първото нещо, което срещнаха очите ни. В къщата на Георги се бяха събрали и гледаха как преди повече от 30 години главната улица на това село е била пълна с хора, с деца. Изненадах се от външния вид на хората някога. Всички мъже носели костюми, шапки и бастуни, а жените красиви народни носии. И това не било само по празник – така можело да ги засечеш всеки ден в местната кръчма.

 

Всъщност селото е известно и с това, че някога имало близо 20 кръчми. Хората тук освен павьори, били и занаятчии. Затова и къщите им са много красиви. Хубаво е, че повечето могат да се видят и днес, макар и не в пълния им блясък.

Бях много впечатлена и от хората, с които се запознах там – образовани, с буден дух, светли хора. Георги някога бил кмет. Създал е паметници за важни личности, свързани с историята на селото. През 90-те години в Дивля нямалко имена на улиците, но той променик това. Направил дори повече – обособил ги в квартали – така днес има квартал с улици, носещи имената на поети; друга на революционери. Разделени са дори по политически убеждения. Георги не само, че е запазил духа от едно време, но го е и предал на млади хора като Боян. Млад и талантлив скулптор от Перник, който припознава селото като свое и създава бюста на Васил Левски и дървени скулптори на Св. Св. Кирил и Методий. Фигурите им всъщност са изваени от основите на старо, вековно дърво.

 

Дивля е от малкото села, които могат да се похвалят и с музейна експозиция. В читалището човек може да се докосне до творчеството Майстора и да усети какъв е бил бита на жителите там някога.

 

 

Няма да забравя и срещата и с актьора от музикалния театър Георги. Той имал талант да пее и съдбата го тласка към театъра, като първо работи там като осветител, но когато чули гласа му – живота му се променил. Из многото разкази, които чух от него в старата и отдавна нефункционираща театрална зала са думите: “Миналото не се връща, само се преглъща”.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *