Прашни пътища

Как рокът и модата се събраха в село Габрица…

До село Габрица пътувахме по идея на колегата фотограф Евгений Милов, който идва с нас, за да разкаже по още един начин историите, които откриваме – чрез снимки за сайта Ladyzone.bg. Все пак колкото и пъстри да са думите, с които описвам мястото и героите, нищо не говори по-силно от това, което може да разкаже една снимка. Евгени е от много години във фотографските среди, така среща Милен и Елица. Точно страстта към това визуално изкуство всъщност събира и тях двамата. 

Бях доста изненадана от това, че млади хора, които са били част от лъскавия свят на модата са решили да се откажат от него. Живота им преди село Габрица е бил разнообразен и динамичен, предлагал им е постоянно нови срещи, нови творчески проекти, нови начини за развлечение. Точно тази пренасита ги е тласнала към търсене на уют и спокойствие. Къщата, която купуват в селото е наследствена на Милен. Много стара родопска къща, от която имало останали само основи, преди Милен да се заеме с нея. Когато го попитах “Защо?”, той ми отговори, че често си представял, че дядо му, пра дядо му гледам там някъде отгоре и да видят, че някой уважава труда им и се грижи за семейното наследство, най-вероятно това ще ги направи щастливи. В душата на Милен има много силно чувство за принадлежност – семейство, род. Затова и със строителните умения, наследил именно от дядо си и баща си той ремонтира къщата, като запазва почти изцяло автентичния й вид. 

Фотограф: Евгений Милов

Новият им живот в Габрица отключва още в таланти в тях. Освен с фотография, Милен започва да се занимава и с разработването на тиклени лампи, а Елица става майка и с това преоткрива щастието от работата с деца. Плановете й за бъдещето са свързани със създаването на детски лагери в селото. Двамата държат и единственото магазинче за хранителни стоки в Габрица. Вечер пред него се събират на седянка старите баби и дядовци. 

Елица и Милен бяха много гостоприемни. Имаха търпението да ни изчакат да разгледаме селото, да поснимаме, да се запознаем с местните жители, които много се радват да виждат все повече млади хора там. В края на деня седнахме заедно да вечеряме в дома им. Елица приготви салата и много вкусни запечени картофи. Бяхме много гладни и изядохме всичко. Не се срамувахме, защото домакините така добре ни бяха предразположили. Бяхме се станали някак близки. 

 

Вярвам в това, че нищо не се случва случайно. Затова обичам да се вглеждам в света наоколо, да се вслушвам в него. Много често, особено в трудно моменти или на кръстопът ни се дава подсказка затова какво да напраяим, на къде да тръгнем. Юлия, антиквар и реставратов, беше потърсила колегата ми Антон Хекимян за помощ в каузата й за възстановяването на многовековен храм в Брезнишкото село Режанци. Той от своя страна, като водещ на Сутрешния блок на bTV няма вече възможност да пътува толкова често и да снима, така както го е правел, когато е бил репортер. И знам, че много му липсва. Той притежава нещо много ценно – умее да се свързва с хората, да си стане близък с тях. Затова е и толкова обичан, но той притежава и едно много важно качество – отговорност. Затова поверин молбата на Юлия на мен. Когато видях името на храма, първото нещо, което си казах е, че така е писано. Църквата носи името Св. Илия – моят светец, тъй като съм родена на 20 юли. Обзе ме особено чувство, също така се притесних много – дали ще оправдая очакванията и на Юлия, и на Антон за хубав репортаж, който наистина да помогне. Дали щеше наистина да помогне? Беше излишно да си задавам повече такива въпроси, обадих й се и организирахме снимките.

 

Фотограф: Евгений Милов

Селото се намира много близо до Смолян. Къщите са построени върху склон, от който се разкриват невероятни гледки. Земите не са особено плодородни, затова местните хора там някога се занимавали със скотовъдство и различни занаяти като кожарство. Милен и Елица ни запознаха Константин – младо момче с много таланти, което дълго време живяло в Рудозем, но днес и той се е завърнал в Габрица, от където са родителите му. Старата бащина къща е превърната в къща за гости, а самият той живее на приземния етаж, където има шивашко ателие и почти истинско музикално студио. Преди Костадин свирел в рок банди. Помолих го да ни посвири малко на пианото и на нас. Всяка година организира рок фестивал в селото и кани старите банди, в които е свирел и прителите си. Днес, обаче по-голямата му страст е кожарството. Тъй като не поддържа онлайн магазин му се налага и да работи, а в селото единствената му възможност е като строител. Помагал е толкова много на местните хора, че те не се притесняват да му доверяват и ключовете за най-свидното им – църквата. Заедно се качихме до камбанарията на църквата, за да видим селото от още една гледна точка. Когато се изправихме, високо на керемидите, до камбаната – въпросите за интервюто започнаха да валят, но когато погледнах напред, гледката, която се разкри ми даде всички отговори. 

Фотограф: Евгений Милов

Тръгнахме се по-тъмно, бяхме снимали повече от 12 часа, въпреки, че това, което щяхме да излъчим щеше да е в рамките на 7-8 минути. Умората беше сладка за всички, заради преживяванията с хората, новото научено, красивите гледки. Отседнахме на 35км в един хотел в Чепеларе и въпреки, че беше много късно, все още погледите ни бяха пълни с очакване, защото нямахме търпение отново да опитаме от вкусния родопски пататник. Чакаше ни доволен сън.

Видео

Репортаж от село Габрица за поредицата “Изгубени във времето”  на предаването “Тази събота и неделя” по bTV. Оператор: Александр Осиченко; Монтаж: Калояна Климентова

Галерия

Галерия със снимки от село Габрица на фотографа Евгений Милов за сайта на bTV – Ladyzone.bg

Прочети още...

село Чудинци и село Ломница: Две истории за две села с по двама жители
May 1, 2020
Село Дивля – първото образцово село на Царство България
August 1, 2020
Село Мандрица – албанското село в България
July 30, 2020

880 Comments